Приказки
Дали да ти разкажа (за една лъжа)
и по билото на слепите ти клепки
да блесне сляпа светлина...
Когато приказки разказвам...
Забравих,
стихове да пиша.
Уморена.
От точките във пепелника.
Залязваха
очите ми от лутане.
Закапаха...
... ръцете ми из бели листове...
Обичах
винаги измислици.
Плачещи
на мойто рамо скитници.
Още ли да ти разказвам (приказки),
по устните да трепват лудости?
Да блесне жажда във очите ти,
когато лъжа за мечтите си...
Не съм забравила. Не искам вече.
Да пиша Стихове.
Умората е просто точка
из звездите...
Очите ми се лутат през таваните
и се заплитат в паяжини.
Ръцете ми са двете ми oпори,
върху които да градя небета.
И когато падат листове,
да се подреждат букви във морета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свобода Всички права запазени
