15.06.2021 г., 12:20

Приказки от покривите. Килър

875 2 11

Убиец в специален камуфлаж,

заел на покрива удобна поза,

напълно слят с околния пейзаж,

със снайпера ,,Сумрак" е в симбиоза.

 

Мишената. В скъпарски ресторант

самотният сър Джон поръчва ,,Джони".

Дори единствен изстрел е гарант,

главата на гърдите да оброни.

 

Издишва много бавно. Равен пулс.

Изчаква ударите на сърцето

и спусъка обира като в блус.

,,Безмилостен" му пише в досието.

 

Но Феята на зъбките е тук.

На бялото чело пулсира вена.

Превръща пръчката си в парен чук.

От килъра направо е вбесена.

 

И сякаш от пластичен експлозив

е болката в зъба. Изпада в кома.

В главата му избухва страшен взрив.

За него вече свършил е купонът.

 

От друг стрелец сър Джон е поразен.

Не е пропускал Купидон мишена.

Работи като сводник всеки ден

и режисьор на следващата сцена.

 

Героят влюбен бърше очила,

че сякаш е спечелил на рулетка.

Улучена от втората стрела,

фиксира го убийствена брюнетка.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vasil Ivanov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Силвия! Ми няма спокойствие! Това е на мегдана! ()
  • Еее, няма спокойствие за сър Джон! Харесах много, Васе!
  • ИнаККалина, поне го е уцелил правилният стрелец! Щото иначе... ()
  • Горкият сър Джон - една мишена, за кой по-напред?!
  • Никакъв шанс за избор, Жени. Каквото ти предложат, това работиш. Щото сметките... телефон, ток, парно, издръжката на жената...! ()

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...