Прекрасна вечер. Замъкът д`Анжу.
Графинята отпива от виното.
– Арлет, ти най-прекрасното бижу... –
барон Дюпон я гали по бедрото.
По тръпнещата млада, свежа плът
Луната разпилява си среброто.
Но, ужас! В миг разнася се гласът
на графа, строполил се от леглото.
Старчокът идва, този киселяк,
събуден от подаграта проклета.
Дюпон, по навик, удря го на бяг.
Изчезва зад разветите пердета. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация