Приказки от покривите. Призракът.
Прекрасна вечер. Замъкът д`Анжу.
Графинята отпива от виното.
– Арлет, ти най-прекрасното бижу... –
барон Дюпон я гали по бедрото.
По тръпнещата млада, свежа плът
Луната разпилява си среброто.
Но, ужас! В миг разнася се гласът
на графа, строполил се от леглото.
Старчокът идва, този киселяк,
събуден от подаграта проклета.
Дюпон, по навик, удря го на бяг.
Изчезва зад разветите пердета.
И гол, по титла... По улука стар...
А би му завидял гибон ядосан.
Със скорост, сякаш бяга от пожар,
на покрива завчас се изтипоса.
Попада в гълъбарника. Късмет!
На курешките гадни се поваля.
С немного елегантен пирует
в пера изпаднали се отъркаля.
Изчаква, да затихне всеки шум,
като след линч овалян с перушина.
И графа дърт проклина той наум.
В сублимния момент страстта му срина.
На покрива прекарва близо час
и тихо спуска се, да няма грешки.
Поема дъх, а после с мръсна газ,
се скрива в храсталака на прибежки.
След ден в креслото пие скъп коняк.
На плазмата си гледа новините.
С перфектен вкус е този ,,Арманяк"!
Мистерии показват неразкрити.
В д`Анжу тревога. Призрак е заснет
от камера. Тук кадърът застива.
В пера и пух е някакъв субект.
Баронът нервно чашата разлива.
Мадам Моник го кани ,,на кафе".
Дано каръкът вече да престане!
Не гледа гълъби виконт Жофе,
а глутница свирепи добермани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
)
