ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Скалите на дюни ни бяха постеля.
И беше денят един пред неделя.
Морето донесе ни завивка от пяна,
а пясъкът - наша златиста премяна.
И слънцето, парещо над нас се надвеси.
Покри ни телата с искрящи завеси.
И двамата с тебе, първично пияни,
пожелахме се докрай, от любов обладани.
Забравихме всичко и без никакъв свян,
в цяло се сляха копнежи и блян.
Отдавна жадувана среща с надежда,
но тайно към теб, поглед син ме повежда.
Не знаех защо, и кога, и дали
ще ме потърсиш ли пак? Вече дъжд май вали?
То, небето, заплака, пак прикрити сълзи.
Ти си тръгваш, аз чаках, как не спря да ръми!
Ще се върна пак лятото на онази скала.
Ще потърся очите ти в тази морска вода.
Ще открия ръцете ти, щом погаля пръстта.
Ще открадна душата ти, с мен бъди до смъртта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гера Гера Всички права запазени
