Приключения от трето лице
Скоро хванах се на бас
с мой приятел Атанас –
гаджетата да ловим,
после да ги отброим.
Пихме бира за отскок,
даже дадохме си срок –
след година в „занаята“
да си видим резултата.
Той красив е и спортист,
аз пък – с диплома, висшист.
Мислех си, че с моя стил,
лесно ще съм победил.
Мина зимата проклета,
зеленеят се полета,
гледам си тефтера значи,
но направо ми се плаче.
Липсва женски интерес,
няма капчица прогрес.
Май на всички доскучава
ум покажеш ли тогава.
Рецитирах за звездите,
изпровождах ги в нощите,
ала гледат ме нахално,
и ми казват „ненормален“.
Аз се чеша по главата –
бъркам някъде в нещата,
но умът ми не побира,
как така не се котирам?!
Ох, измина таз година,
с Наско седнахме двамина,
аз разказах му тогава,
че при мен не ще да става.
Той ме гледа и се смее:
– Само с ум не ще успееш!
Нужен ти е и подход,
да спечелиш в тоз живот!
И за двамата е ясно,
че жените са прекрасни,
но не можеш ги омая
без парички, да призная.
Ти макар че си висшист
се държиш като статист.
Я играй си главна роля –
мацките ще ти се молят!
Първо оправи фасона,
портмонето, лексикона…
А пък стиховете бели
са за бабички и лели.“
Автор: Зоя Господинова
03.05.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Zoya Mitrusheva Всички права запазени
