Свидна
- Чедо, малко недовиждам,
но пък тебе те съзрях.
Ще поседнеш ли до мене
знам, че целия съм в прах?
- Представи си, че съм дядо,
дългокос и със брада,
нищо ,че съм като дявол
тъй рисува бедността.
- А така, сега попей ми,
нещо да е за деца,
да ме сгрее, да ме стопли,
тъй с усмивка ще заспя!
И детето му зашепна,
после весело запя,
от очите вече слепи,
сякаш бавно заваля...
- Хайде дядо, аз си тръгвам,
а пък ти си почини.
Светлината се отдръпна:
- Чедо, Бог над теб да бди!
© Евгения Георгиева Всички права запазени