17.10.2007 г., 12:32

Пристрастена

997 1 15

Пияница съм! От живота пия!
И таз зависимост не се лекува!
Гледам ги трезвите - луди са тия,
що в казана-живот не им се плува!

Пушач съм! Спомените пуша!
И нека пълнят мойте дробове!
Че в спомените дъх се носи,
дъх на детство и море.

Насилница съм! Да, признавам!
Страховете бия по главата!
Обичам да ги удрям, унижавам.
На лъжата счупих и краката!

Наркоман съм! Инжектирам си любов!
И всяка доза повече ми се услажда!
Пристрастена - да, но не към Пирогов!
Да живея ме изгаря жажда!

П.С. : Моля, никой да не се притесява! Аз съм щастлива в своята зависимост и нямам намерение да се лекувам. ;)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...