ПРИСТРАСТЯВАНЕ
Като пресъхнал странник те изпих отрано.
Като от извор пиех. Пиех, без да спирам.
Като омайно еньовче си, росно брано,
като пустинник жаден в капки тебе сбирам.
Като дете от майка се накърмих жадно.
Като безценна перла във студени длани.
И във ръцете ти - черупки бях на хладно,
а в тях останките от мене са събрани.
Като тревога бях, заседнала в сърцето.
Превърнах мислите в реакция верижна.
Като отритнато сираче, неприето,
като очакваща стихия - неподвижна.
Като отровен грях - на порции приета.
Ти затова сега си пристрастен към мене.
Новооткритата, свръхновата планета.
Предадено, сърцето ми в черупчен плен е.
За наказание очите избоди ми.
И като слепите ще чакам - поведи ме.
Без теб Голготите ми са непроходими.
Бъди месия! А мъглата? Просто... дим е.
17.06.2007 г.
Д.Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
