dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
17.06.2007 г., 12:01 ч.

ПРИСТРАСТЯВАНЕ 

  Поезия
798 0 15


 


Като пресъхнал странник те изпих отрано.
Като от извор пиех. Пиех, без да спирам.
Като омайно еньовче си, росно брано,
като пустинник жаден в капки тебе сбирам.


Като дете от майка се накърмих жадно.
Като безценна перла във студени длани.
И във ръцете ти - черупки бях на хладно,
а в тях останките от мене са събрани.


Като тревога бях, заседнала в сърцето.
Превърнах мислите в реакция верижна.
Като отритнато сираче, неприето,
като очакваща стихия - неподвижна.


Като отровен грях - на порции приета.
Ти затова сега си пристрастен към мене.
Новооткритата, свръхновата планета.
Предадено, сърцето ми в черупчен плен е.


За наказание очите избоди ми.
И като слепите ще чакам - поведи ме.
Без теб Голготите ми са непроходими.
Бъди месия! А мъглата? Просто... дим е.

 

 

17.06.2007 г.

Д.Дечева

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??