Присъда
И щом дори на снимка аз те видя..поглед свеждам..
Заклех се..името ти да намразя..
и в краката ти никога вече да не лазя..
Заклех се в огън спомените да изпепеля..
Дори да трябва себе си да нараня...
Заклех се..в още много..хиляди неща..
Но дори на сън виждайки образът ти аз почвах да пищя..
Заклевах се още не един...милиони пъти...без успех!
Въпреки болката аз гледах напред..
Ще те намразя казвам го сега..
образът ти от душата си ще залича..
Ще забравя..всяка твоя ласка, целувка и прегръдка..
Ще забравя.....и най-вълнуващата тръпка...
В огън от любов ти бавно да гориш
За всички болки с болка да платиш..
В лед от злоба да бъдеш скован...
На моята болка да бъдеш прикован..
Да избягаш се надяваш...
Само от образът ми спомени да нахлуват и бавно да полудяваш...
Да вървиш нагоре по пътя за надолу..
Да се научиш..да обичаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Иванова Всички права запазени