Вековна гора в тишина ме обгръща,
съзнанието търси опора.
Царство на сенки, които поглъщат
и последния спомен за хора.
Навътре ме тегли глухият зов.
Мълчание в душата отеква.
Пътеката свършва и в моето Аз
нова врата се открехва...
© Константин Дренски Всички права запазени