3.12.2011 г., 9:56

Приятелка-изменница

1.2K 0 5

Защо отне ми любовта,

защо постъпи с мен така,

защо ме тежко нарани

и забрави хубавите дни?

 

Приятелка ми бе добра,

но завладя те завистта,

измами ме и изневери

на приятелството ни дори.

 

Отне ми любовта голяма

със лъжи и със измама,

от приятелка добра

се превърна в зла жена.

 

Чистата и искрена любов

устоява във света суров,

любовта, добита чрез измама,

се превръща във лъжа голяма.

 

Ако искаш истинска любов,

чуй последния ми зов,

бъди ти искрена, добра

и ще те обичат за това.

 

Прощавам ти, но слагам край,

приятелството бе дотук,

за мен изменница си ти

и повече не ме търси.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нищо за което е писано в стиховете не съм го преживяла.Това са нещата от живота.Във всяко женско списания можеш да прочетеш подобна история,а темата вероятно ме е развълнувала и затова съм писала за изневярата.Поздрави на всички.
  • Не зависимо Човек на колко е години той живее с хора и пише свойте откровения и житейски неволи!Много ми хареса ,че си намерила сили да пишеш за тази измама!Поздрави!
  • Всички знаят, че г-жа Иванова си е Иванова и се подвизава като Порчева единствено тук в сайта. Доста инфантилно за възрастта й. Май ако се занимаваше с лексикони, щеше да е по-малко жалко.
  • Позната история!
    Може един приятел да имаш,Пенка,
    но верен да е.
    Предателството е голяма тема...
  • Невероятно исренно и силно.Съжаляам, ако сте го пеживели.Но сте написали
    нещо прекрасно.Поздрави !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...