amnesti (Ники Николов)
10 106
29.08.2016 г., 17:41 ч.

Приземяване 

  Поезия
1164 6 5

Омръзнах ти, нали? Кажи ми честно.
Защо се инатиш и все отричаш?
Повярвай ми, това е толкоз лесно - 
спомни си само колко го обичаш.
Как трепваш, щом със обич те погледне.
И чувстваш, че  за теб ще се пребори
със зъби, с нокти, с всичко... До последно!
Той само твой е. Само твой! Героят.
И затова обичай и бъди обичана.
Със него стъпвай здраво по земята.
Не се поддавай на това привличане,
което отминава като вятъра...
Че аз съм сянка, полъх мимолетен,
докоснал те за миг и... литнал.
Като прекрасен сън, щастлив и цветен,
след който се събуждаме усмихнати.
Минавам. Заминавам. И ме няма.
И сякаш никога не ме е имало.
Мираж в пустиня, зрителна измама.
Докато мигнеш... 

и съм вече

"минало".

© Ники Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??