13.11.2012 г., 20:35

Признание

649 0 1

Искам да се слея с вечността,

да стана капчица роса

и тайно да намокря тъмната коса, 

да погаля силната ръка...


Да се превърна в дъх,

дъх, издишан в миг на самота,

дъх, поет в далечната земя...


Да стана част от теб,

част градивна, неразделна.

Част допълваща, част ценна...


Да имам правото да пазя

нежната, красивата душа,

превърнала едното просто тяло 

в дом на доброта, на грижа, светлина...

безкраен извор, галещ с топлина...


Да мога тайно да целувам

потопени в неспокоен сън очи,

да бъда тихото пристанище при буря, 

гора от слънчеви лъчи...


Искам да ме искаш, да съм твоя,

да съм буйната река,

повлякла всяка скапана частица от крехката,

беззащитна, уязвима и чуплива

мъничка жена,

в която ме превърна,

преди дори пред себе си да бях успяла

да призная, че искам да ти кажа "да".


И да, да става каквото ще.

Отказвам да се пазя сляпо

от някакво неясно бъдеще.

Отказвам да ми пука
за евентуално разбитото сърце.

Отказвам да си мисля, че е срамно

някой друг да разполага

с цялото ми щастие...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мейгрейт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...