30.12.2017 г., 9:55 ч.

ПРИЗНАНИЕ 2 

  Поезия » Любовна
648 0 6

ПРИЗНАНИЕ

 

Всички красиви мигове
в живота си бих заменил
за следващия миг със теб!
Всички мъдри послания
бих пренебрегнал,
за да чуя твоето нежно
„Обичам те!“,
защото за мен си значима,
защото за мен си смисъл,
и светлината на всички звезди
не могат да заменят очите ти.
И топлината на всички 
домашни огнища 
са сбрани в ръцете ти.
Обичам те, моя сбъдната,
моя красива мечта!
Обичам те, мое щастие
и моя тревога!
И когато в очите ми
спрат да блещукат звезди,
когато вселената
своите чакри размести,
не забравяй – животът
така е устроен – 
ще се срещнем със теб
и с онази безкрайна любов 
все така, все без дъх 
ще се обичаме.
Но все още сме тук
и все още блещукат
звезди в очите ми!
И наистина бих заменил
целият минал свой живот,
за да бъда със теб!
За да бъда със теб!


27. 12. 2017 г.
Русе

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Албена!
  • Много ми хареса, Румене! Поздравявам те!
  • Нещо не бива в слушането.
  • Много ми хареса това, което сте написали, Маргарита! Саможертва в името на любовта. Страхотно! Аз обаче съм убеден, че адът е измислен от Църквата, за да има с какво да плаши. Изплашеният човек е подчинен и послушен.
  • Много красиво и много истинско! Много пъти съм си мислила, че ако след края, единият от нас бъде пратен в Рая, а другият - в Ада, то този с късмет, би поискал да иде в ада, за да сме заедно и там. За какво му е на Господ половин човек?
Предложения
: ??:??