Признание
сапфирено-лазурна глъбина
и теменужна мекота не се е ласкава стаила
във ирисите с утаена самота.
Гласът ти не облъхва с напев топъл,
тембърът не покорява с кадифена власт-
аз сещам в него сякаш морен вопъл
по отдавнашна,изтляла страст.
Доблестта на рицар ти едва ли въплъщаваш,
нито фината душевност на поет,
във себе си ту серафична същност призоваваш,
ту преобразяваш се във грешник клет.
Какво от туй?Въпреки и заради теб самия
копнея самотата ти да пресуша-
на глътки бавни жадно ще я пия,
сетния й порив-нежно потуша.
Несъвършен и истински ще те обичам-
не клиширан идеал,не приказен герой;
неспокойния ти дух пак клетвено се вричам
да не умолявам за фалшив покой!
И без харизматичен ореол,пред теб ще коленича-
във мен отекне ли камбанен безмълвният ти зов-
и съществованието твое кат олтар ще да обкича
с цветовете на разлистена любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
Много успехчета 