Признание
Признание
Иска ми се да положа
аз глава на твойто рамо,
в мрака тихо да прошепна:
„Колко те обичам, мамо!”
Само че съм тъй голяма
и на мен ми казват „мама”.
Май съм малко закъсняла
с тези чувства нашумяли!
Все пак искам да го знаеш:
аз без тебе за къде съм!?
Правиш се, че все нехаеш,
ала истина е – не е сън.
Майка съм и ме обичат,
„мила моя” ме наричат.
Съжалявам в миг, когато
те запращам в кално блато!
Всичко си ми ти простила
и си с мене все тъй мила!
Искам да си здрава, жива,
остаряла с мен – щастлива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
