Нада (Надежда Борисова)
106 38
3.07.2007 г., 9:32 ч.

Признание 

  Поезия
554 0 4

              Признание

 

Иска ми се да положа

аз глава на твойто рамо,

в мрака тихо да прошепна:

„Колко те обичам, мамо!”

 

Само че съм тъй голяма

и на мен ми казват „мама”.

Май съм малко закъсняла

с тези чувства нашумяли!

 

Все пак искам да го знаеш:

аз без тебе за къде съм!?

Правиш се, че все нехаеш,

ала истина е – не е сън.

 

Майка съм и ме обичат,

„мила моя” ме наричат.

Съжалявам в миг, когато

те запращам в кално блато!

 

Всичко си ми ти простила

и си с мене все тъй мила!

Искам да си здрава, жива,

остаряла с мен – щастлива!

© Надежда Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??