18.02.2017 г., 13:38

"Продължение" на първата ми книга

738 0 0

101/ Това бе мойта гледна точка.

В сърцето си я изживях!

Страданието не ме смачка,

но близките ми браха страх!

Жена ми бе най-уязвима

и Веска страдаше за трима,

от Ница при мен бе дошла,

да страда с мойте патила

и дял в борбата ми да има.

Когато бях обезводнен,

единствена тя беше с мен,

и лошото от мен отмина.

Бях взет по спешност в ВМА

и всичко ми се размина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...