18.03.2017 г., 21:26

Продължение...

1.1K 0 0

126/И след като добре закуся,

започвам истинския ден...

На Музата вкуса щом вкуся,

самия аз съм възроден!

Изпращам стихове с лаптопа,

тук във страната и в Европа.

И после тръгваме с жена ми,

да търсим нови панорами.

Да пием сутрешно кафе...

Тъй „социума” се кове!

А след това съм пак с лаптопа,

на този свят да слагам шарки,

с  запазени от  мене марки,

да ръкопляскам на Европа.

Така я карам ден след ден

и все съм удовлетворен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...