88/Въртях се с всички простосмъртни,

общувах лесно и дружах,

играех  с всички шах и карти,

от скуката не се боях.

Това не беше само с мене,

така трошах ме свойто време,

 щом  скуката ни връхлети

 по детски правехме бели!

А без началника и ние,

не бяхме винаги във час,

тавана гледахме над нас,

и чакахме да се пробие...

А без плувците, в „мъртъв” час,

проклинах времето и аз.

89/ И там при близката рекичка,

през лятото и пролетта,

събирахме се вънка всички,

да вземем жар за есента.

Или под хубавите сенки

бе с нас „агенция партенки”...

Да търсим смисъл във света,

най-искрено... и с суета.

А шефовете  на басейна,

се сърдеха, че пак сме вън

 че бодърстваме като в сън,

във тая служба черодейна!

Това се случваше и с нас,

споделям го сега със вас.