24.01.2017 г., 11:41

Продължение на първата ми книга

512 0 0

66/Ще кажа как се излекувах-

с народни песни и хора.

С една касета заобщувах

и тя куража ми събра!

Аз казвам истина, за Бога!

Заслушах я до из не мога!

Посрещахме деня в зори,

със сълзи в моите очи!

И най-нечакано за  мене,

тя стана мой добър другар

и с тоз изпитан начин стар,

сърцето ми отщя, да стене!

И тъй с касетата до мен,

изпращах всеки божи Ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...