19.03.2007 г., 13:16

Професия проститутка

2.7K 0 8

 
Не се сърди,
че късно се прибирам.
Не се сърди,
че с други съм била.
Когато в мен се влюби до полуда,
аз бях тогава същата жена.
Аз нямам дом,
дете изхранвам,
квартира плащам, ток, вода.
Нима ще бъда туй, което искаш
без таз професия ,,добра''.
Да бъда проститутка не е лесно!
Но знаеш ли какво е студ и глад?
И знаеш ли какво е да не мога
лекарство на детето си да дам?
Затуй вися на тротоарната витрина.
Затуй се унижавам със това.
Но казват,
че красива съм като картина.
Елитна, казват, съм била.
Такава съм сега,
каквато бях преди.
Но... такава няма да остана.
Ще дойдат и за мен по-хубавите дни
и може би ще стана бизнес дама.
Не се сърди.
Твърдиш, че ме обичаш!
Обичай ме такава, каквато бях преди.
Не се сърди.
Аз също те обичам,
но не мога да съм твоя през нощта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако не беше ДВАТА ВЪЛКА, нямаше да го прочета
    Ето, затова е трябвало да бъде в сайта - за да прочета ТВОЯ наистина издържан стих - написала си го с любов и разбиране, което го поставя на висота !!!
    Колко е малка разликата между красотата и кича, понякога едва забележима ...
    Благодаря ти !
  • МНОГО ТЪГА НАВЯВЯА СТИХА ТИМНОГО ДОБРЕ Е НАПИСАНВЯРВАЙ В МЕчТИТЕ И В СЕБЕ СИ
  • Силно емоционален стих! Браво
  • "Мъжете измислили любовта, за да не плащат за секса. Жените измислили проституцията, за да им плащат мъжете за секса. А поетите възпяли любовта в стихове, за да не изглежда толкова грозно всичко това..."
  • Понякога на пръв поглед ясното е далече по-необяснимо за околните!
    Поздравявам те за тематиката и изпълнението, Ани!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...