Проговорили мълчания
ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ
Понякога, когато съм на кеф,
при мен тогава просто празно няма –
ще пусна и последния си лев
във шепата на просяка пред храма,
денят, за да не ми е много чер,
на псе ще стелна зимната си грейка –
и ще почерпя някой стар авер
с три бирички на Седмата ми пейка,
ще купя и на мама кат басма –
че да се барне топло насред зима,
и ще напиша няколко писма
с Любов на Дядо Коледа във рима,
ще милна и разплакано дете,
и ще му купя сладолед на клечка –
да може пак звездите да чете
между Голямата и Малка мечка!
На смислени мечтания богат,
вървя си по Господните пътеки.
И влюбен съм във този скапан свят!
И вярвам, че Доброто е во веки.
16 ноемврий 2024 г.
гр. Варна, 13, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
