Проговорили мълчания

17.11.2024 г., 15:37 ч.

Поезия

87 4 3

ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ

Понякога, когато съм на кеф,

при мен тогава просто празно няма –

ще пусна и последния си лев

във шепата на просяка пред храма,

денят, за да не ми е много чер,

на псе ще стелна зимната си грейка –

и ще почерпя някой стар авер

с три бирички на Седмата ми пейка,

ще купя и на мама кат басма –

че да се барне топло насред зима,

и ще напиша няколко писма

с Любов на Дядо Коледа във рима,

ще милна и разплакано дете,

и ще му купя сладолед на клечка –

да може пак звездите да чете

между Голямата и Малка мечка!

На смислени мечтания богат,

вървя си по Господните пътеки.

И влюбен съм във този скапан свят!

И вярвам, че Доброто е во веки.

16 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 30 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.