Проклета Маргарита
Откакто им я взе,
са вечно гладни.
И вечно се оплитат
в празнотата си.
Защо я взе?!
Проклета Маргарита!
Защо отнесе всичко
с свободата им?
Не ти ли стигат,
бедна Маргарита,
листенцата от рози
във албума?
И снимката му –
тайната икона –
която те тресеше
като чума.
Но ти си ненаситна,
Маргарита!
Просторите
потънаха в земята,
да дирят тебе –
вещицата скрита,
която им погълна свободата.
Откакто ти я взе,
са вечно гладни...
И вечно се оплитат
в празнотата си.
А Маргарита
просто търси своя Майстор.
Превзела всичко свято
с любовта си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
