Пролет
Пролетта се пробужда
Тя е във вените ми...
Вън е още студено
И снега е...
все още топло юрганче
за моите кокиченца...
Ала аз я усещам
Пролетта е на път
и бушува във вените ми
Препуска в съня ми
със зелени картини
Сплита слънчеви плитки
от цветя подранили
Вие венци и се бодро усмихва
Зная - тъмно е !
Зная - още е студ,
но Пролетта е при мене
- аз дете съм й!
Тя във мене бушува,
Тя във мене живее
и я нося
във своята кръв...
Аз съм Пролетно,
нейно момиче
и усмивката нейна е в мен...
Valentina Mitova
20/03/2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
