10.08.2006 г., 20:26 ч.
Пролетни...
Със теб до лудост
си приличаме –
две капчици роса,
застанали без страх
и без понятие за вечност
на края, на ръба
на кестеновите листа.
А в следващия
миг готови сме да паднем:
Звън, звън.Ти над обагрен
в жълто с кехлибарен
блясък стрък –
жълтица – борбена си,
миличка иглика.
Звън, звън.Това е...
Потрепвам аз, и скромно
поемам към моя цвят -
аметистов, приглушен
меланхоличен,
на лунна теменуга
все повече приличен.
Различни, ароматни
източните чувства
ни създават и сякаш
сътворяват хармонията
нежна между двама.
Две пролетни цветя,
едва докоснали света.
Нали узна как и кога,
кой ни събра
над бездната -
две капчици роса
отронващи се
от края, от ръба
на кестеновите листа.
26.07.2006г.
А пчелиците... :))))
© Мери Попинз Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мери, като пролетна песен звъни наистина
а пчелиците? -
Звъни като песен Мери!
Поздрави! -
Звън, звън. Това е...
Много красиво, Мери!!!
Чудесен стих!!! Поздрави!!! -
"Две капчици роса "- едната "борбена", а другата "меланхолична". Попаднали върху две пролетни цветя - с различни аромати, "до лудост" си приличат. Страхотно е! Поздрав, Меричка!
-
Много ,много ми хареса!6 от мен!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Красиви капчици роса окъпани в слънчеви лъчи
Много е хубаво Мери! Поздрав и щастлив ден