26.11.2014 г., 22:11 ч.

Промяна 

  Поезия
324 0 2

Понеже обещах, че ако пия
аз като куче цял живот да вия.
Днес не мога сам да се позная
реша да кажа нещо, а го лая.


Пролаях си живота и мечтите,
маркирах си по кучешки вратите.
Замислих се за своята съдба,
как се пие с кучешка уста?...

 

Нима съдбата толкова горчи
една заклевка да ме промени.
Като човек, аз кокали не щях,
но вече ще се храня само с тях.

 

Приятели, простете. Вече хапя.
Бъдещето, спомените стапя.
Ще вярвам вече в някаква опашка,
не в бутилка, даже не и в чашка.

 

Сбогом мой, прекрасен стар живот.
Ще лая по един заспал народ.
Ще хапя управляващи свине,
че трябва нещо все да се яде.

 
 
 
 
 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??