Промяна
Понеже обещах, че ако пия
аз като куче цял живот да вия.
Днес не мога сам да се позная
реша да кажа нещо, а го лая.
Пролаях си живота и мечтите,
маркирах си по кучешки вратите.
Замислих се за своята съдба,
как се пие с кучешка уста?...
Нима съдбата толкова горчи
една заклевка да ме промени.
Като човек, аз кокали не щях,
но вече ще се храня само с тях.
Приятели, простете. Вече хапя.
Бъдещето, спомените стапя.
Ще вярвам вече в някаква опашка,
не в бутилка, даже не и в чашка.
Сбогом мой, прекрасен стар живот.
Ще лая по един заспал народ.
Ще хапя управляващи свине,
че трябва нещо все да се яде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
