В мен бушуват добрина и тъга,
защо не взема да ги заменя
с чувства доста по-удачни,
макар и малко сиви, мрачни.

До вчера бях момче добричко,
за всеки правех всичко,
но какво донесе ми това,
единствено тъга и пак тъга.

От утре ще съм вече друг,
ще заменя забавата с труд,
ще погреба това момче,
което мислеше като дете.

Ще мачкам, ще презирам и ще псувам
и по цели нощи ще будувам,
да мисля как на тебе да ти стане зле,
за да се почувствам аз добре.

Умрял отвътре ще живея,
за над тебе да се смея,
ще те мразя повече от всичко,
за мен това е чувството едничко.