27.08.2009 г., 15:42

Пронизване

662 0 7

Добър стрелец си. Точно ме улучи.

Куршумът във сърцето ме прониза.

Такава смърт присъща е за куче,

което е съдрало чужда риза.

Очите ми, отворени и мокри,

луната отразяват мразовито...

И хищниците са добри животни...

Куршумите се впиха без да питат.

На спусъка не му е нужно чувство,

а длан, която никак не трепери.

Трофей съм вече в твоето безчувствие,

което ме поиска и уцели.

Сега горя във собствените мисли

и адът ми се струва родна къща.

Дори да знам, че огънят пречиства,

мечтая си за твоето прегръщане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...