28.08.2004 г., 17:21

Прошепнато

1.7K 1 7

От звуци на нощта унесен

дочух във своя сън дълбок:

“Светът е малка тъжна песен,

изпята от самотен бог.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова много, а е изразено само чрез една прошепната миниатюра...
  • Благодаря ти Мария...
  • А утрото е малка фея
    и деня поднасям го на нея!<img src="http://www.imgshare.eu/i/shemet/51f2262f31.gif" alt="image hosting by http://www.imgshare.eu/" />
  • Чудесна миниатюра!!!
  • Добре е, че е в една строфа, защото е напълно достатъчно!
    Някои хора - нищо не чуват, нищо не по/дочуват, не само в нощта, нито в съня! Мързи ги да си изпеят собствената песен, която са си създали!
    И за жалост си остават богове, на мислите си, победени обаче от света на друг/и Бог/ове!
    Стихчето провокира мисъл/ли! Браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...