22.02.2015 г., 12:22  

Прошки

548 0 5

 

Съпругата ми кàза: - Давам прошка,
но искам да ми купиш златна брошка!

- И аз - й казах - прошка ще ти дам,
но искам първо баница да ям!

Тя стори баница. И, като я изядох,
и аз на нея прошката ѝ дадох.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Брошката заслужи прошката! Това мисля че става ясно от реда "и аз на нея прошката ѝ дадох". Щом има "и аз", значи преди това е имало "тя". Трябва да се предполага, че тя не би дала прошката си, ако условието й не е било изпълнено.
    Благодаря на всички, които сте се усмихнали на тази малка хрумка.
    Ева, това за любовта на мъжа го знаех, но през какво минава любовта на жената не знаех. Благодаря ти!
  • И все пак... Какво стана с брошката?
  • След баницата брошката май отпада, но пък има прошка!Харесах!
  • Любовта на мъжа минава през стомаха..., а любовта на жената минава през..., портфейла на мъжа...!!!
  • Не е много ясно дали лирическият е дал или не е дал златна брошка...
    Развесели ме, Ангар, притежаваш страхотна дарба да пишеш оригинален автентичен хумор! Весело стихотворение, но съдържа важно сериозно послание! Много ми хареса! Поздрави и за умния лирически, и за талантливия поет! Пожелавам щастлив късмет във всичко и на двамата!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...