Прости ли ми?
Усещам те... във полъха на вятъра,
в лъчите на залязващото слънце -
насила разделените приятели
в душите си не могат да са чужди.
Прощавам ти. За думите. За тихото.
За всички недовършени моменти.
За нощите, в които не опитахме.
За скъсаните мигове на нежност.
Прощавам си. За пътя. За безпътието,
в което се зарекох да съм твоя.
За тайните, лъжите, непристъпното.
За истината, паднала в двубоя.
Усещам те... във полъха на вятъра,
в лъчите на залязващото слънце.
Остави ли душата ми, приятелю?
Прости ли ми, че няма да се върна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
