Усещам те... във полъха на вятъра,

в лъчите на залязващото слънце -

насила разделените приятели

в душите си не могат да са чужди.

Прощавам ти. За думите. За тихото.

За всички недовършени моменти.

За нощите, в които не опитахме.

За скъсаните мигове на нежност.

Прощавам си. За пътя. За безпътието,

в което се зарекох да съм твоя.

За тайните, лъжите, непристъпното.

За истината, паднала в двубоя.

Усещам те... във полъха на вятъра,

в лъчите на залязващото слънце.

Остави ли душата ми, приятелю?

Прости ли ми, че няма да се върна?