8.04.2011 г., 12:02 ч.

Прости ми, любов моя! 

  Поезия » Любовна
2344 1 6

Забравих какво ти бях обещала.
Прости ми, любов моя!
Не съм тази жена,
не мисля, че мога да стана...

Не съм удобна за сладък сън в прегръдка,
в сънищата си спасявам светове
и плавам срещу течението на реката.

Никога така не съм обичала.
Никога не съм била твоя...
Не искам, не мога,
но трябва сега да си тръгна.

На сутринта ще съм остатъчен вкус от глътка
силни викове, огнени часове
и сладък парфюм по възглавницата...

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз се намерих в този стих. Прекрасен е. Поздрави и от мен.
  • Не искам, не мога,

    Да това определено изразява емоции. То това словосъчетание трябва да получи собствено име, като изразно средство.
    Поздрав за уникално добрият стих.
  • Поздрави, Таня!
  • Невероятно описваш емоциите си! Много ми допада произведението ти. Успех и усмивки!
  • Нищо не трябва да заменяш, миличка! Бъди такава,не каквато си, а каквато искаш и ако искаш остани такава, каквато си! ( не знам дали ме разбра). Но това откровение сякаш си го писала за мен, а може би за десетки още, които не искат да са "тази жена" . Дерзай!
  • Ако второто "не" се заменеше с "но"...
Предложения
: ??:??