Забравих какво ти бях обещала.
Прости ми, любов моя!
Не съм тази жена,
не мисля, че мога да стана...
Не съм удобна за сладък сън в прегръдка,
в сънищата си спасявам светове
и плавам срещу течението на реката.
Никога така не съм обичала.
Никога не съм била твоя...
Не искам, не мога,
но трябва сега да си тръгна.
На сутринта ще съм остатъчен вкус от глътка
силни викове, огнени часове
и сладък парфюм по възглавницата...
© Таня Атанасова Всички права запазени