8.04.2011 г., 12:02

Прости ми, любов моя!

2.7K 1 6

Забравих какво ти бях обещала.
Прости ми, любов моя!
Не съм тази жена,
не мисля, че мога да стана...

Не съм удобна за сладък сън в прегръдка,
в сънищата си спасявам светове
и плавам срещу течението на реката.

Никога така не съм обичала.
Никога не съм била твоя...
Не искам, не мога,
но трябва сега да си тръгна.

На сутринта ще съм остатъчен вкус от глътка
силни викове, огнени часове
и сладък парфюм по възглавницата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз се намерих в този стих. Прекрасен е. Поздрави и от мен.
  • Не искам, не мога,

    Да това определено изразява емоции. То това словосъчетание трябва да получи собствено име, като изразно средство.
    Поздрав за уникално добрият стих.
  • Поздрави, Таня!
  • Невероятно описваш емоциите си! Много ми допада произведението ти. Успех и усмивки!
  • Нищо не трябва да заменяш, миличка! Бъди такава,не каквато си, а каквато искаш и ако искаш остани такава, каквато си! ( не знам дали ме разбра). Но това откровение сякаш си го писала за мен, а може би за десетки още, които не искат да са "тази жена" . Дерзай!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...