Забравих какво ти бях обещала.
Прости ми, любов моя!
Не съм тази жена,
не мисля, че мога да стана...
Не съм удобна за сладък сън в прегръдка,
в сънищата си спасявам светове
и плавам срещу течението на реката.
Никога така не съм обичала.
Никога не съм била твоя...
Не искам, не мога,
но трябва сега да си тръгна.
На сутринта ще съм остатъчен вкус от глътка ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация