Прости ми за суетата
че нараних твоята душа.
Прости ми в този час,
че без да искам излъгах те аз.
Снощи под красивото небе
те оставих на пътя като изоставено дете.
Съжалявам за моята суета,
че избрах приятелката добра.
А теб оставих те сам в студа
да рониш сълза след сълза...
Но ти сили намери
и на мен прости ми!
Обичам те, слънце мое,
и се заклевам в сърцето свое,
че те обичам безкрай
и ще съм с теб докрай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени

