Простичка мечта
Имах си една мечта, но строши се тя.
На хиляди парченца - на числа.
И мъчех се аз пъзела на своята
мечта да събера.
И държах числата, в своята ръка,
на моята несбъдната мечта,
а толкова проста бе тя -
да бъдеш с мен на сутринта.
И когато пъзела сглобих,
се събудих и разбрах, че отлетяла
бе тя, моята простичка мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Иванов Всички права запазени
