6.12.2014 г., 19:58

Просто стихче

536 0 0

Сълзите текат, усмивката грее.
Емоции, глупави и прости.
Сърцето плаче, разумът се смее.
Самотата бързо ще изтлее,
сърцето вратите ще залости.

 

И нищо няма да остане.
Живота ще си продължи.
Болката винаги престава
а ти преставаш да тъжиш.

 

Толкова е просто всичко там,
тез стихове тайна не разкриват.
Но прости' читателю, тежко е да си сам.
А стиха най-добре болката затрива.

 

Дори облепен с простотата,
дори да не звучи гладко
стихът преборва самотата,
пък било и то закратко.

 

И ако след този стих случаен
нарниш се и те заболи,
ще ти олекне, не е тайна
ако нещичко напишеш и ти.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Пенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...