Сълзите текат, усмивката грее.
Емоции, глупави и прости.
Сърцето плаче, разумът се смее.
Самотата бързо ще изтлее,
сърцето вратите ще залости.

И нищо няма да остане.
Живота ще си продължи.
Болката винаги престава
а ти преставаш да тъжиш.

Толкова е просто всичко там,
тез стихове тайна не разкриват.
Но прости' читателю, тежко е да си сам.
А стиха най-добре болката затрива.

Дори облепен с простотата,
дори да не звучи гладко
стихът преборва самотата,
пък било и то закратко.

И ако след този стих случаен
нарниш се и те заболи,
ще ти олекне, не е тайна
ако нещичко напишеш и ти.