Просто ТЯ
И мрази, и обича, и копнее.
Самата тя със себе си живее.
Искри на ярост, гняв и болка,
Стихия ледена и черноока.
Че тя е всичко, що ти трябва,
че тя е тази - Вечната - и тя ще те спаси.
Косите й проблясват - приказни звезди,
Ти вдишай и издишай, и я потърси.
Не вярваш ли, човече, във мечтите?
Не мислиш ли кога ще дойде твоят сетен час?
Дали по пътя сам ще рониш ти сълзите,
Или пък нейната усмивка ще да ти е бряг.
Бушува тя и лесно се гневи.
Тъй страшна е, когато се страхува!
Тъй крехка е, като прекършен лист,
тъй дива е, крещи и вика до полуда.
Да, във нея е Животът и в нея е Смъртта.
Последен пристан тя е на човека.
От нея бягаш, а в очите ти чете се страх,
А устните й... те пък дишат още смях.
Това е Тя - и бледна, и цветиста, и непримирима.
Пред никого не скланяща глава стихия.
Това е Тя - сега наричаш я ти твоята "любима",
Една е тя - единствена - и все навеки ще я има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Всички права запазени
