И мрази, и обича, и копнее.
Самата тя със себе си живее.
Искри на ярост, гняв и болка,
Стихия ледена и черноока.
Че тя е всичко, що ти трябва,
че тя е тази - Вечната - и тя ще те спаси.
Косите й проблясват - приказни звезди,
Ти вдишай и издишай, и я потърси.
Не вярваш ли, човече, във мечтите?
Не мислиш ли кога ще дойде твоят сетен час?
Дали по пътя сам ще рониш ти сълзите,
Или пък нейната усмивка ще да ти е бряг. ...