Прозаично
Ах беше есен, топла и магична.
Със цвят на страст
по сухите листа.
Дъхът бе песен -
бърза и ритмична
и час по час
откривахме страстта.
С копнеж за обич-
шеметна и нежна,
протягахме един към друг ръце.
Аз - стих без прочит
на салфетка книжна.
Ти- стон нечут,
ефирен кат перце.
И нямаше какво да ни учуди,
и нямаше какво да ни възпре.
Светът бе наш, а ние бяхме луди.
Живот на пук. Живеехме добре.
Сега е зима.
Сива. Прозаична.
Калта е кал -
потъва под нозете.
Любов ще има -
аз съм романтична.
Но и печал,
защото ме прочете.
Със цвят на страст
по сухите листа.
Дъхът бе песен -
бърза и ритмична
и час по час
откривахме страстта.
С копнеж за обич-
шеметна и нежна,
протягахме един към друг ръце.
Аз - стих без прочит
на салфетка книжна.
Ти- стон нечут,
ефирен кат перце.
И нямаше какво да ни учуди,
и нямаше какво да ни възпре.
Светът бе наш, а ние бяхме луди.
Живот на пук. Живеехме добре.
Сега е зима.
Сива. Прозаична.
Калта е кал -
потъва под нозете.
Любов ще има -
аз съм романтична.
Но и печал,
защото ме прочете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Всички права запазени
