12.04.2007 г., 4:59 ч.

ПРОЗРАЧНА 

  Поезия
857 0 12
Прозрачна съм като парченце лед. Безсънен
един Поет сълзите ми събира.
Полага ги във кладенец бездънен.
Аз губя ги и самотата ме раздира.

Прозрачна съм като накичено мънисто
което иска да е живо цвете.
Което стъклено е, но повярвай - чисто.
Не го убивай. Не и ти, Поете!

Прозрачна съм като небе - тъга стаило.
Посърнало по аромата на звездите.
Само тъмнее. Лунното мъртвило
напомня му, че сухи са реките.

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??