ПРОЗРАЧНА
Прозрачна съм като парченце лед. Безсънен
един Поет сълзите ми събира.
Полага ги във кладенец бездънен.
Аз губя ги и самотата ме раздира.
Прозрачна съм като накичено мънисто
което иска да е живо цвете.
Което стъклено е, но повярвай - чисто.
Не го убивай. Не и ти, Поете!
Прозрачна съм като небе - тъга стаило.
Посърнало по аромата на звездите.
Само тъмнее. Лунното мъртвило
напомня му, че сухи са реките.
един Поет сълзите ми събира.
Полага ги във кладенец бездънен.
Аз губя ги и самотата ме раздира.
Прозрачна съм като накичено мънисто
което иска да е живо цвете.
Което стъклено е, но повярвай - чисто.
Не го убивай. Не и ти, Поете!
Прозрачна съм като небе - тъга стаило.
Посърнало по аромата на звездите.
Само тъмнее. Лунното мъртвило
напомня му, че сухи са реките.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
