kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
11.07.2006 г., 0:40 ч.  

Прясна, сочна Меру/о-дия 

  Поезия
832 0 6

       Действията, героите и събитията, развивщи се в това игрално творение, са абсолютно измислени и нямат никаква връзка с действителността.
   Съвпадението на имена и герои с действително съществуващи лица, е абсолютно случайно. ;-)

         В един бостан, обран,

от лишеи обръгнат.

Обрасъл в плевели

и треволяк –

стрък Магданоз

закипри лист, разгърнат.

Попаднал там –

незнайно откъде

и как?

 

Сред тежкото зловоние

на щира,

на татула

и ябълката вълча,

обърка Магданозът

панаира

на плевелите...


Повитица заподсмърча:

- Ей! Магданозе некултурен!

Какъв е този аромат?

Защо тормозиш ни

със порив бурен

и ни разваляш

миризливия парад?


Не виждаш ли,

че ти си само стръкче,

покълнало

във нашия бостан?


За нас, е той

прекрасно кътче,

а ти, си тук –

неканен хулиган.

 

Един “надървен” Щир

пое кавгата от Повитицата,

като щафета...


И червенеещ в зор,

слова с “подплата”,

интелигентно

зареди –

за общата несрета:


- Пунктуационно...

Правилно ще отбележа –

на меродията дублета,

че мерудия е!


Ах! Как я мразя,

че тъй обърква ми,

съклета!


То, бива.


Може.


Ама, стига!


Уханията ненавиждам!


Присъстват, те във всяка книга

за готвене – пък аз... Завиждам!


Но, всъщност –

много благородно...


Не ща да бъда,

никак сготвен.


А Магданозът,

е природно обречен –

нека е подготвен!

 

- Мда... мда –

обади се една Тлъстика.


Да ври проклетникът

в гърнето!


Анатема – за еретика,

че тъй обърква ни,

полето!

 

- На мен пък,

ми е “жал” за него –

обади се един Бодил...


Но, лаконично –

от говедо,

да бъде сдъвкан

в час немил!

 

- Бе, този Магданоз опърпан –

една Вълчнка процеди –

с неспретнат стрък

и тъй раздърпан

в чорбата нека,

да кипи!

 

- И аз не го харесвам, тоя –

тревичка Троскот, промълви –

тъй нежна съм,

но влизам в боя,

че повече от мен

смърди!

 

Накъдрен, Джоджен див разпери,

над всички своя ясен глас:

- Тоз Мерудляк, сега намери,

тук, майстора си,

между нас!


В това поле и в доста други

съм много тачен, и зает –

да търся нови пеперуди

със поетичен плетолет!


Аз, меценат на тревуляка,

от как се помня, съм голям –

опрашвам с пеперудите...


Но, майката си трака,

тоз Магданоз...


За бурените –

срам!


Да го натирим!


Всички пеперуди,

за него взеха

да летят...


Не щат да прашат,

нашите халтури –

на меродията,

налитат със мерак!

 

В туй време,

от небето гръм изгъгна.


Светкавица проблясна –

в унисон.


Градушка мерудията изтръгна,

че нямаше уви, заслон.

 

Но, плевелите оцеляха,

че много бяха – и с кордон,

бостана бранеха в очакване

на зимния, неплодовит сезон.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е, Краси! Както винаги си се справил отлично!
  • Краси, страхотно е!
    В миг всички описани треви, пред мен оживяха!
    Много образно и увлекателно!
    В захлас четох!
    Браво!
  • С усмивка започвам деня,за което на теб,Касиус,благодаря!!!
    Подкрепям мнението на Люси!Поздрави!
  • Дано да вирее все повече магданоз
    в полето буренясало от плевелите
    Макар че, какно винаги загива тоз
    чието верую е "смисъла и ползите"

    Поздрав и усмивки в ноща
  • Много хубаво!
  • Краси, та това е за театрална постановка.
    Много добре си се справил.
Предложения
: ??:??