Прясна, сочна Меру/о-дия
Действията, героите и събитията, развивщи се в това игрално творение, са абсолютно измислени и нямат никаква връзка с действителността.
Съвпадението на имена и герои с действително съществуващи лица, е абсолютно случайно. ;-)
В един бостан, обран,
от лишеи обръгнат.
Обрасъл в плевели
и треволяк –
стрък Магданоз
закипри лист, разгърнат.
Попаднал там –
незнайно откъде
и как?
Сред тежкото зловоние
на щира,
на татула
и ябълката вълча,
обърка Магданозът
панаира
на плевелите...
Повитица заподсмърча:
- Ей! Магданозе некултурен!
Какъв е този аромат?
Защо тормозиш ни
със порив бурен
и ни разваляш
миризливия парад?
Не виждаш ли,
че ти си само стръкче,
покълнало
във нашия бостан?
За нас, е той
прекрасно кътче,
а ти, си тук –
неканен хулиган.
Един “надървен” Щир
пое кавгата от Повитицата,
като щафета...
И червенеещ в зор,
слова с “подплата”,
интелигентно
зареди –
за общата несрета:
- Пунктуационно...
Правилно ще отбележа –
на меродията дублета,
че мерудия е!
Ах! Как я мразя,
че тъй обърква ми,
съклета!
То, бива.
Може.
Ама, стига!
Уханията ненавиждам!
Присъстват, те във всяка книга
за готвене – пък аз... Завиждам!
Но, всъщност –
много благородно...
Не ща да бъда,
никак сготвен.
А Магданозът,
е природно обречен –
нека е подготвен!
- Мда... мда –
обади се една Тлъстика.
Да ври проклетникът
в гърнето!
Анатема – за еретика,
че тъй обърква ни,
полето!
- На мен пък,
ми е “жал” за него –
обади се един Бодил...
Но, лаконично –
от говедо,
да бъде сдъвкан
в час немил!
- Бе, този Магданоз опърпан –
една Вълчнка процеди –
с неспретнат стрък
и тъй раздърпан
в чорбата нека,
да кипи!
- И аз не го харесвам, тоя –
тревичка Троскот, промълви –
тъй нежна съм,
но влизам в боя,
че повече от мен
смърди!
Накъдрен, Джоджен див разпери,
над всички своя ясен глас:
- Тоз Мерудляк, сега намери,
тук, майстора си,
между нас!
В това поле и в доста други
съм много тачен, и зает –
да търся нови пеперуди
със поетичен плетолет!
Аз, меценат на тревуляка,
от как се помня, съм голям –
опрашвам с пеперудите...
Но, майката си трака,
тоз Магданоз...
За бурените –
срам!
Да го натирим!
Всички пеперуди,
за него взеха
да летят...
Не щат да прашат,
нашите халтури –
на меродията,
налитат със мерак!
В туй време,
от небето гръм изгъгна.
Светкавица проблясна –
в унисон.
Градушка мерудията изтръгна,
че нямаше уви, заслон.
Но, плевелите оцеляха,
че много бяха – и с кордон,
бостана бранеха в очакване
на зимния, неплодовит сезон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
