1.02.2024 г., 17:55

Птица

609 1 0

Ти си като волна птица,

искам с тебе да летя,

в облаците да кръжим,

да пребродим ний света.

 

Но крилете ми са тежки,

приковани в таз земя,

плача със сълзи и не мога

тез окови да строша.

 

Ще те гледам от земята

ще се радвам редом с теб,

как се рееш в небесата,

аз ще бъда с теб навред.

 

И ще скитаме в съня ми,

пръв петел дорде пропей,

ще танцуваме на воля,

докат‘ слънцето изгрей.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мом Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...