1.02.2024 г., 17:55

Птица

601 1 0

Ти си като волна птица,

искам с тебе да летя,

в облаците да кръжим,

да пребродим ний света.

 

Но крилете ми са тежки,

приковани в таз земя,

плача със сълзи и не мога

тез окови да строша.

 

Ще те гледам от земята

ще се радвам редом с теб,

как се рееш в небесата,

аз ще бъда с теб навред.

 

И ще скитаме в съня ми,

пръв петел дорде пропей,

ще танцуваме на воля,

докат‘ слънцето изгрей.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мом Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...