10.12.2006 г., 21:53  

Птичи вопли

1.2K 0 5

ПТИЧИ ВОПЛИ


Да беше птица, свила се под стряхата,
в сърце горещо бих те приютил.
И като моряк, освободен от вахта,
загледан към брега със поглед мил,

до тебе бих застанал под небето,
всред рой звезди, замигали в нощта...
И бих последвал те, където
се срещат радост и тъга.

Където всичко се сключава
във влюбените ни очи...
Не ги обричай на забрава.
Гали ме с първите лъчи.

Помни очите ми, каквито
видяла си за първи път...
и те ще продължат нескрито,
с надежда бяга ти да спрат.

Да бе сълза в очи на птица -
сълза отронена във здрача...
Ще се отпусна в твоите колене
и тихичко ще се наплача.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да бе сълза в очи на птица -
    сьлза отронена във здрача...
    Ще се отпусна в твоите колене
    и тихичко ще се наплача.

    Много, много истинско! Поздравелния!
  • Нека обясня Ти също можеш сам да редактираш стиховете си - когато се логнеш - чрез бутон "редактирай" (от ляво на стиха ти). Успех!
  • Съгласен съм с теб Гери. Дори е по-благозвучно ! Но трябва администраторът да го поправи.
  • Привет!
    Чудесен стих, много ми хареса!
    /само предложение - не е ли по-добре "рой звезди" вместо "брой"? /
  • "Да бе сълза в очи на птица -
    сьлза отронена във здрача...
    Ще се отпусна в твоите колене
    и тихичко ще се наплача."
    Много ми хареса!
    Поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...