10.12.2006 г., 21:53  

Птичи вопли

1.2K 0 5

ПТИЧИ ВОПЛИ


Да беше птица, свила се под стряхата,
в сърце горещо бих те приютил.
И като моряк, освободен от вахта,
загледан към брега със поглед мил,

до тебе бих застанал под небето,
всред рой звезди, замигали в нощта...
И бих последвал те, където
се срещат радост и тъга.

Където всичко се сключава
във влюбените ни очи...
Не ги обричай на забрава.
Гали ме с първите лъчи.

Помни очите ми, каквито
видяла си за първи път...
и те ще продължат нескрито,
с надежда бяга ти да спрат.

Да бе сълза в очи на птица -
сълза отронена във здрача...
Ще се отпусна в твоите колене
и тихичко ще се наплача.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да бе сълза в очи на птица -
    сьлза отронена във здрача...
    Ще се отпусна в твоите колене
    и тихичко ще се наплача.

    Много, много истинско! Поздравелния!
  • Нека обясня Ти също можеш сам да редактираш стиховете си - когато се логнеш - чрез бутон "редактирай" (от ляво на стиха ти). Успех!
  • Съгласен съм с теб Гери. Дори е по-благозвучно ! Но трябва администраторът да го поправи.
  • Привет!
    Чудесен стих, много ми хареса!
    /само предложение - не е ли по-добре "рой звезди" вместо "брой"? /
  • "Да бе сълза в очи на птица -
    сьлза отронена във здрача...
    Ще се отпусна в твоите колене
    и тихичко ще се наплача."
    Много ми хареса!
    Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...