Птиците не умират сами, честна дума

добре знаем, че Бургас е пълен с чайки
но знаем вече, че виреят и в Пловдив
и чак до София дойдоха
да ядат боклуците покрай дома ми

да се губим с тях в крайни квартали
и да кацаме като присмехулници по недоволните съседи
след няколко бири на свещи
няколко откраднато споделени истории
няколко фиша от кат
няколко "май трябва да си ходя"
тайно надявайки се очите ти да светнат в тъмното
и да кажеш "къде бе, късно е вече"

може да се завъртим на кръговото няколко пъти
да спечелим още малко време в града
или да се изгубим покрай Амфитеатъра под носа ни
за да можеш да се ядосаш по твоя си начин
за да мога аз да те погледна по моя си
да се ядосам и аз, че не мога да ти се ядосам
да разтърся коси, да размахам безпомощно ръце
накрая да ти се усмихна
и ядът ти да се изгуби някъде и той
около античните постройки и там да си остане

после да не заспиш, за да не пропуснеш нещо
а аз заради тези думи да пропускам съня вече дни
и пренареждам, пренареждам ли стаята
но съседите ми отдолу не са живи
и няма смисъл да го правя рано сутрин

балконът ми у дома е по-широк от всеки друг
но без чакалня
и единствените птици, които кацат там са рошавите гарги
не върви да ги завия с одеало и да им сипя бира

мога да им нарисувам хартиени жерави
по рамката на някое старо колело
и да се надявам да споделят нещо с тях
нищо че говорят на различни езици
не ги разбирах аз птиците
и мислех, че виреят покрай големите води заради рибата

тогава разбрах, че морето ни никак не е черно
че едно време е било голям син океан
и че част от него се изляла в очите ти
но останало малко море
за да има все пак покрай какво да кацат чайките
иначе не било честно

най-честното нещо ми се струва да се люлея на стола
и да чакам някой да ме открадне
ти пък без да питаш крадеш целувки
и нищо, че комарите ме хапят и правят цели нови рани
пък старите нека си болят

"ти защо си тръгваш, къде отиваш"
вече няма къде да отекне
наоколо няма стени
и се разтваря в сгъстения въздух
после някое съвсем малко пиле ще го разцепи
за да се наместят там важните неща
някъде между три стени, но в никакъв случай четири
за да не забравяме, че сме свободни
и това е избор

избирам да скочим в морето, докато вали само вода отвсякъде
без да валят някакви думи наоколо
и каквото и да ми говорят птиците ти
не могат да ме убедят
че това не е наистина най-честното нещо на света