Пумпал и калейдоскоп
Пумпал шарен пак да завъртя
и да погледна всичко във калъч,
като Карлсон от покрива да полетя,
да прегърна слънчевия лъч!
В ръката да държа филия
и омазан до ушите с шоколад
да вдигна до небето олелия,
да оцветя с боички целия свят!
Да стресна мама, татко с изненада,
скрит зад някоя врата,
да подгоня гълъбите по площада,
на баба весело да пакостя!
По пясъка да драскам с пръчка
и с приятел верен неотлъчно
да вдигаме хлапашка глъчка,
да лъжем за белите си несръчно!
Да погледна пак през същия калейдоскоп,
да забрави времето да порасте,
да промълвя едва със устни "Хоп!"
и да стана пак... едно дете!
* * *
Пумпалът на всяко детство
спира все някога да се върти
и остава ни единстено в наследство
шепа спомени и пръснати мечти.
© Венелин Стоичков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
...а детството е вече анемично...
-
Браво!
И е оригинално!
Много ми хареса:
"
По пясъка да драскам с пръчка
и с приятел верен неотлъчно
да вдигаме хлапашка глъчка,
да лъжем за белите си несръчно!" -
Невероятно!!! Страхотно е!!
-
Много е готино
Изпълва ме !!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Сладки мигове!
Поздрави за чудесното стихотворение!
Весели празници!