Пумпал и калейдоскоп
Пумпал шарен пак да завъртя
и да погледна всичко във калъч,
като Карлсон от покрива да полетя,
да прегърна слънчевия лъч!
В ръката да държа филия
и омазан до ушите с шоколад
да вдигна до небето олелия,
да оцветя с боички целия свят!
Да стресна мама, татко с изненада,
скрит зад някоя врата,
да подгоня гълъбите по площада,
на баба весело да пакостя!
По пясъка да драскам с пръчка
и с приятел верен неотлъчно
да вдигаме хлапашка глъчка,
да лъжем за белите си несръчно!
Да погледна пак през същия калейдоскоп,
да забрави времето да порасте,
да промълвя едва със устни "Хоп!"
и да стана пак... едно дете!
* * *
Пумпалът на всяко детство
спира все някога да се върти
и остава ни единстено в наследство
шепа спомени и пръснати мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венелин Стоичков Всички права запазени
