Пуследствиятъ тешки
Седъ си неска и си викам,
у силоту нема да пристъпям.
Сичко живо там съ весили,
шъ земъ пак дъ съ набръчкам.
Лифтингът шъ съ напукъ,
пак шъ мязам на пърхутка.
Толкуз млогу средсфа фърлиф
да съ пузакърпъ за младежа,
който ич мъ ни путърси
вечи толкуз времи.
Уста ни могъ да утварям,
концити ощи ми упъват.
Май наистинъ шъ съ втълъ,
майтапъ настранъ.
Със сламка сичко ши поемам,
дорде със новити прутези
сфикна кату ората да ям.
Бюстъ силиконуф мъ навежда,
за джукити да ни гуворъ.
Божке-е-е, де утиди ми ъкълъ,
че на мъскаръ съ направИф.
Вместо липусукциятъ бедринъ,
да беши некой мозък ми турил.
............................................................
Ама, ей мъ-на, пак съ изкушиф
у силоту пак дъ вляза.
Тука старити другари,
братско раму ши дадът.
С песнички и думи благи
пак биз времи шъ мъ утишът.
Тука некой ми написал
цел ферман съвети.
Ама пуста глава недозряла,
ощи имъ да си пати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
!!много хубав се се получил забавен и със поука!!!браво
