19.06.2020 г., 19:09

Първата Любов!

825 5 19

Комсомолки... мажоретки,

малко спортен риболов!

Много Узо - с равносметки

все за Първата Любов!

 

Няма как - да се размина

с този спомен, за жена -

Как с любимата Дружинна

се целувахме в нощта!

 

Нощем, двамата на плажа 

как играхме сантасе!

Как със Здраве - се омаза,

а нарече - мен прасе!

 

Как танцувахме, Ламбади,

с черна музика, дори!

Как доволни, луди, млади

бихме тъпана в зори!

 

Как ме лъга - тя... в очите,

че не вярва в Любовта!

Но брои над нас звездите,

и им слага... имена...

 

В развълнувани - морета,

с нея правех чудеса!

Тя бе - Първата... планета!

Първа истинска жена!

.....

 

Чудна бе... И беше друга!

Ще я мисля доживот -

Как с Дружинната - съпруга

вкъщи ставам на идиот!

 

 

 

Юри

Йовев

Юни

2020 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите думи, Иване! 👍
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Иржи! Хубава Дружинна си била! Трябва да разкажеш нещо! 😀😀😀
  • Ах, Юри, ти не знаеш ли правилото, че за първа любов не се жени! При това дружинна, тя знае само да командва!...Аз, самата, бях дружинна, но от "добрите" и още общувам с едно от своите пионерчета....Ти ми напомни много преживявания!
  • Валя, Наде, Руми, Пепи, благодаря ви!
    palenka (Пепи) 😊
    Бяхме младите лъвове!
    Таралежи с бодли!
    По Ламбади, тъгуваме!
    За конфу ни боли!
  • Кършехме се на ламбади
    и "да те жадувам аз...",
    в конфу тресяхме ханшове
    "а бяхме млади..."
    Сега си пазим кръста
    и болките в гърба,
    и щракаме със пръсти
    клатушкайки на маса
    поналелите тела...
    О, нрави! О, времена!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...