31.03.2006 г., 23:43

Първата любовна болка

973 0 1
В онази нощ красива и нежна,
за първи път се влюбих лудо,
любовта бяла, като покривката снежна,
беше единственото нещо щуро.

Невярвах аз в любовта,
невяржах в теб и мен,
вярвах само на страха,
и на базкрайният ми черен ден.

Но ти ме накара,
да се чувствам добре,
да не мога да забравя,
какво се случи, под синьото небе.

Обичах те лудо аз,
и ти ме обичаше дори,
за теб давах всичко тагаз,
но сега сарцето ме боли.

Видях те как целуна нея,
как даржеше я с ръце.
Душата си неще излея,
нека помни тази целувката,
моято сарце.

Всеки ден,
да се буди с мисълта,
че необича мен,
да мисли за изневярата.

Да помни то дано завинаги,
да не се вюби,
да си спести любовните мъки,
да не го боли.

Една любов силна,
от поглед пръв.
Една душа безмълвна,
молеша се за смърт.

Една жена ранена,
от единствената си любов.
Една душа засмяна,
незнаеша какжо е вече смех.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Можеш да бутнеш последния ред.А може и другите редове да пооправиш за грешки.Дано е правописна грешка изписването на думата "смех"!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...