Падна зъбчето ми бяло -
от нанизчето изхвърчало!
„Пак си сладък” - каза мама -
и целуна ме засмяна!
„Хайде, вранке, зъбчето клъвни
и желязно ти ми донеси! -
Ябълки и круши аз да хрускам
и принцески чудни за закуска!”
Новичко ще ми поникне, знам,
и ще стана силен и голям!
А сега... ще се усмихвам щърбовато,
за да имам после перлички в устата!
© Костадинка-Коце Танчева Всички права запазени