severianin (Валентин Чернев)
417 677
1.02.2013 г., 8:00 ч.

Пътят 

  Поезия
626 0 5

 

ПЪТЯТ

 

               “Пътят е за предпочитане

                 пред страноприемницата...”

                                                        Дон КИХОТ

 

Отдавна е запалена камината,

жарта в окото ù горещо тлее

и пръска алени искри във виното.

А вън е зима.

Леден вятър вее.

Отдавна е докрай дояден залъкът

и костите оглозгани белеят.

По пътя вън препускат зимни хали –

навън е зима,

леден вятър вее.

 

Умората тежи върху клепачите

и мракът в тъмните ъгли гъстее –

на пътя вън виелиците плачат,

навън е зима,

леден вятър вее.

А този път към Никъде извива

и никой зад завоите не чака...

Пред всяка кръчма спирам мълчаливо,

когато просне черни дрипи мракът.

 

Лъжовни са жарта и топлината

в камината, и виното пред нея,

лъжовни сенки скитат по стената...

Но вън е зима,

леден вятър вее.

И имам нужда от огнец и вино,

и хляб за мен, и кост за песа верен,

и покрив, и постеля, и дружина...

Защото вън е зима, мракът – черен.

 

От тая топлина ще ми е хладно

и като жлъчка виното – горчиво,

след залъка и след костта – по-гладни

ще легнем и нощта ще ни завива.

Привикнах вече.

Вън снегът се стеле

под лунния фенер, студен и мътен.

Но зная, че и в топлата постеля

до изгрев – буден! – ще сънувам Пътя...

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??