2.10.2006 г., 13:52

ПЪЗЛ + 1 ?

1.2K 0 18
Пъзл +1




Кое е 1?

изваяни съдби
изваяни души
изваяни милувки
изваяна скръб

моментни радости
моментни идеали
моментни страсти
моментна горест

зовящо диво
зовящо чаровно
зовящо даряващо
зовящо вечно

гордо призовах
идеали съдбоносни вечни
да изваят диви страсти
не милувки моментни
за да ни дарят
с чаровна радост
а не само с душевна скръб
и горест



ЧАР......02.10.06.......(с)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е нямаше нужда чак от това,
    няма да се правя на сърдита.
    Колкото за награда,благодаря,
    тогава за усмивки съм навита.

    Поздрав и усмивка.
  • Доколкото виждам, съм пропуснал втория комент по долу на Етчи, където фигурира също отговора ГОРДО, но тъй като е вмъкнат и не точно посочен като отговор, не съм го забелязъл, за което моля за извинение.
    Освен задължителните целувки (който не ги иска.....съжалявам, тука е с милувки), пращам и малка наградка, дано се хареса...
  • Е това си е направо дискриминация Чар,
    наскърбено е нежното ми женско сърце
  • Точно така, Ласкаво момиче! (ще има и награда....ако искаш!)
    Единствено ГОРДО липсва в частите на пъзла,а присъствува във вече сглобената картина. "призовах" - не, то е корен от "зовящо"!
    Благодаря на всички за интереса! Смятам да развия този експериментален жанр.Привет!
  • В тоя пъзел само веднъж се споменава гордост и мисля, че това е отговора - ГОРДО /призовах/

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...