28.04.2018 г., 23:10

Раната не ще зарасне

872 7 17

Даскал Исмаил Али

учи селските деца

на четмо писмо или

да смятат с малките числа!

 

Сутрин влезне ли при тях

в плен е на очи лъчисти

и работи със ищях

със душичките им чисти!

 

Някой знания показва,

друг повтаря, трети срича!

Хвали и ги наказва,

безрезервно ги обича!

 

Болната държава спи.

Раната не ще зарасне.

Селото ни се топи,

а училището гасне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пак съм тук
    Мотивираш ме...
  • Благодаря, Иринка, жива и здрава да си и още дълги години да ни веселиш!
  • Не успях да те поздравя ,Исмаиле,ти си единствения учител в сайта,когото познавам!Извинявам се,но приеми със закъснение моите пожелания да обичаш все така тая благородна професия,въпреки трудностите на времето!Да радваш и малки и големи със делата си не само на празника,а винаги !И не ми се сърди ,че не отговорих на въпроса ти ,но откровено-не го разбрах...Това не е само моето време,а на цял народ,но ако трябва да сме недоволни-има от какво и от онова и от това време!....
  • Благодаря, Руми, благодаря! Присъствието ти на скромната ми страничка ми носи радост и добро настроение! Жива и здрава да си! Чака ме те!
  • С малко закъснение, ето ме и мен, Исмаиле! Знаеш, че не бих те подминала, най-вече защото си абсолютно истински! Пишеш със сърцето си и не спестяваш истината! Приеми не само поздрав от мен, но и моето дълбоко уважение!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...